статья
Антон Рачев
ИДЕЯТА ЗА ВОДАЧЕСТВОТО
Животът на народите, а с това и съдбата на отделните хора, в много
по-голяма степен, отколкото мнозина осъзнават, зависи от господстващите
в съответната епоха идеи, които недотам видимо стоят зад по-големи
и по-дребни събития и случки.
Тези идеи формират държави, общества и хора по свой образ и подобие.
Идеите са тези, които задвижват материята, а не обратно. Идеите
са тези, които довеждат едни народи до упадък и залез, а други
към възход и напредък.
Повече от 200 години в Европа господства тезисът за равенството
между всички, които имат човешки образ. Върху този тезис е изградена
цялата идеология на либерализма и всичките му проявления в държавното
строителство и стопанството. Този общ знаменател, под който могат
да бъдат турени всички, е общата основа на иначе противоположни
понятия като либерализъм и марксизъм, индивидуализъм и колективизъм,
капитализъм и комунизъм.
Тезисът за всеобщото равенство е една фикция - в юридически план
законодателят се отклонява от реално съществуващото и приема за
съществуващо нещо, което в действителност не съществува. Този
съблазнителен, но по своето естество лъжлив тезис е може би най-голямата
измама на всички времена. Представата за "природното равенство"
е плод на човешка фантазия. Никъде в природата не съществува такова
нещо като "равенство".
Привлекателният, иначе, тезис за "всеобщото равенство"
стана причина за упадъка не само на нашия народ, но и на европейските
народи въобще. Всеобщото равенство докара господството на посредствеността.
Днес зад тезиса за всеобщото равенство се възправя призрака на
европейската културна смърт.
Ако сме честни пред себе си, то трябва да признаем, че хората
като такива са неравни. Всяка идея за държавност и култура трябва
да се съобразява с този закон. Физиците го наричат Втория закон
на термодинамиката.
Изграждането на действително здраво общество, обаче, изисква
простор за изява на съзидателните сили и поставянето на препятствия
пред разрушителните такива. Народът не е сбор от еднакви равноценни
единици, както учи либерализма, а организъм, който се състои от
единокръвни, но различни по своята надареност хора; организъм,
в който всяка клетка заема полагащото й се място; организъм, който
не допуща превръщането на хората в стадо и потъването на най-ценните
от тях в блатото на посредствеността. Учението за водачеството
използва в случая понятието народна общност.
Тук благото на народа е мерило за ценността на всяко едно действие.
Държавата като такава стои едно ниво по-ниско. Не народът трябва
да слугува на държавата, а точно обратното - една държава се създава
и съществува, за да обслужва народния интерес. Управата на такава
държава е призвана да създаде благоприятни жизнени условия за
своя народ като го укрепва, като го прави по-здрав и по-силен.
Въобще, истинска култура е възможна само там, където се зачита
природното неравенство сред хората, където се създават възможности
за израстване на творческите и пророчески вдъхновените личности.
Обръщането към здравите сили на миналото може да се оприличи на
завръщане към корените на изначалната родова същност. При върховното
господство на тезиса за всеобщото равенство това завръщане се
възприема като нещо демодирано и безвъзвратно остаряло….. Но дали
е така?
Водаческата идея отново става актуална в България с оглед на
събитията от президентските избори през октомври тази година.
Ръководството на метаполитическата асоциация Общество ДУЛО още
през 2002 година анализира случая "Жан-Мари льо Пен"
във Франция и прогнозира, че същия сценарий ще се повтори в български
вариант(Родово Наследство, брой 1, ноемврий 2002, стр.14).
Тук е необходимо да подчертаем, че идеята за водачеството намира
своята обосновка във възвисяването на Личността сред множеството
хора от един народ, а изходна точка на всички проекти и цел на
всички действия се явява същия този Народ в неговата цялост. Държавата
е само средство. Когато една държава започне да се възприема като
самоцел, извън нуждите на живота, нейната управа се изражда в
бюрокрация. Системата на водачеството изисква наличието на водачи
по всички нива в йерархията. Това означава, че дори и за служителите
от най-низш ранг трябва да се осигуряват степени на свобода, определени
възможности за действие на тяхна отговорност. Ако това не бъде
сторено, администрацията ще закостенее и системата на водачеството
в крайна сметка ще се провали. При държавите от водачески тип
народът от обект става субект. Управлението на народа тогава не
е залъгване или изнудване на някакви избиратели да гласуват, а
ръководенето на този народ от неговите най-добри синове и дъщери.
Водаческият принцип изисква чиновникът да е служител на своя
народ, а не на държавата. Тогава служителите и от най-нисък ранг
дори, не са някакви прости изпълнители на заповеди, а истински
сътрудници на своето началство. Много често самите заповеди се
издават в заоблачени висини, където няма точна представа за истинското
положение на нещата в низините, както и за реалния живот, който
не винаги може да бъде наврян в алинеи и параграфи.
Смисълът на водаческата идея се заключава в това, че народът играе
активна роля, а водачът и неговите последователи са неразривно
свързани помежду си и всички те действат съвместно. И все пак,
решенията трябва да взема един човек, в чиито ръце е съсредоточена
огромна власт и който носи върху себе си цялата отговорност.
При водаческата държава началникът в йерархически смисъл
се заменя с ръководител в човешки смисъл. Административният механизъм
отстъпва мястото на жив, одушевен народен организъм.
Величие
Величието на всеки истински народен водач се състои в способността
му да открива, да създава, да издига надарените и талантливите
от своя народ, в умението му да ги командва и да се вслушва в
тях.
Вярност
Верността не е само дълг на подчинените към своя началник. Идеята
за водачеството изисква не само подчинените да бъдат вярни на
своя началник, но и началникът им - на тях.
Отговорност
Най-важното водаческо качество е способността да се поема отговорност.
Когато боязънта да се предприеме нещо ново стане правило за поведение
в цялата система на управление, то много скоро тази система ще
рухне. Само готовността да се поема отговорност е в състояние
да изпълни мъртвата машина с живот и да я направи способна за
разрешаване на проблеми от всякакъв характер.
Трезвост
При това не става дума тук за безотговорен авантюризъм. Поемането
на отговорност от водача задължително се предшествува от премисляне
и обмисляне на всички компоненти и детайли.
Енергичност
Когато към готовността да се поеме отговорност се прибави още
и енергичност, то тогава ръководителят няма да чака появата на
нова цел, а сам ще я посочи, няма да отстъпва пред трудности,
а ще ги преодолява.
Смелост
За съжаление безгранична смелост и храброст българинът е проявявал
на бойното поле, но не така стоят нещата в цивилния му живот.
Смелост е необходима в живота винаги, а не само на бойното поле.
Ако един ръководител не притежава това качество, то той няма да
има авторитет сред подчинените си.
Авторитет
Авторитетът на водача е във функционална зависимост от направените
от него грешки, наличието на страхливост и неувереност у самия
него. Истинският водач не трябва да се страхува от това, че може
да попадне в незавидна ситуация.
Справедливост
Справедливостта е също висша добродетел на народния водач. Законът
не може да стои над народа като някаква абсолютна справедливост.
Справедливостта има смисъл единствено във връзка с народа и неговите
жизнени потребности. Един закон може да овехтее и да влезе в противоречие
с тези потребности, следователно не трябва да се следва обезателно
неговата буквалност.
Силата на примера
Силата на примера може да направи много повече от приказките и
издаването на заповеди. В това е ключът към всеки истински успех.
Водачът трябва да е в състояние да преодолява самия себе си. Тоз,
който има намерение да заповядва на други, е длъжен първо да се
научи да заповядва на себе си. Заповядването е не само волеизява,
но и изкуство, което ръководителят трябва да владее до съвършенство.
Тук иде реч не толкова за знания, колкото за умения.
Житейска мъдрост
Не може да се мине тук и без житейска мъдрост. От фантазьори и
мечтатели водачи не става. Те не ще се справят с грубия свят на
фактите. Идеализмът е нужен на водача като предпоставка за правилното
разбиране на обществените дейности, но внедряването на идеите
в живота е невъзможно без да се разбират нуждите на практиката.
Вътрешна увереност
Водачът трябва да е уверен в себе си. Онзи, който не е уверен
в себе си и в своята мисия никой няма да го последва. Вътрешната
увереност има и външен израз, тя придава авторитет на водача,
увлича неуверените, които благодарение на това могат да преодолеят
слабостта си. В това се състои особеното значение на водаческата
идея. В крайна сметка всичко се свежда до Личността. Въпреки всичко
гореизложено, тя не може да бъде разложена на отделни качества.
По-скоро тайната на Личността ще остане завинаги скрита.
Способността да се ръководят хора е нещо много повече от знание
и образование. Голямо значение също така има съотношението между
твърдия и мекия подход в ръководенето. Без твърдост никаква власт
не е възможна, но не и да се превръща в ежедневие, а да се използва
само тогава, когато действително има нужда. Водачът не е диктатор.
Съответно водачеството не е диктатура, а доброволно признание
и подчинение на по-високо стоящият в йерархията водач, носещ и
по-големите отговорности за своите действия.
При демокрацията е възможно много от ръководните постове да бъдат
заети от недостойни хора и държавата все повече да затъва в блатото.
Водаческата държава не допуща тези постове да се превръщат в топли
местенца за негодни и безхарактерни елементи. Там тези постове
са превърнати в опорни пунктове на борбата за просъществуването
на народната общност. Принципът на водачеството дава възможност
за подбирането на най-добрите и отсяването на всичко, което е
негодно и безхарактерно.
"Щастливият живот е невъзможен - казва
един велик германски мислител - Най-доброто, което може
да постигне човек - това е героичният живот".
Русе, ноемврий 2006
